BG   EN
Компания „Димитър Маджаров”отбелязва 20-годишнина на българския пазар
16-06-2011

„Димитър Маджаров”, една от най-обичаните и доказали се марки млечни и месни
продукти, празнува 20-годишнина на пазара. Създадена през 1991 г. като търговска
марка за хранителни продукти, компанията се развива и утвърждава, като постига
постоянен ръст с около 20% на година. В момента компания „Димитър Маджаров”,
която е 100 % частна собственост, притежава сериозни пазарни позиции, като е
сред петте предпочитани марки, както в месните, така и в млечните продукти.

1
Не са страшни цените, а ниските заплати - Интервю за в."Стандарт"
11-04-2011


Д. Маджаров


Докога ще поскъпват храните? Кризата ли е виновна за шока с цените? И доколко държавата може да се меси във формирането им? Вижда ли се краят на рецесията? И кога ще живнат пазарът и кесиите ни? Отговорите потърсихме от Димитър Маджаров, който е собственик и управител на едноименното преприятие за месни и млечни продукти. И тази година празнува 20-годишен юбилей на българския пазар. 


- Г-н Маджаров, как се отрази кризата на бизнеса в България?
- Кризата се отрази на всички браншове в страната. Най-засегнати са фирмите, които произвеждат основно за вътрешния пазар. Тези, които изнасят в Европа, са в по-добро положение, защото в икономиката там има оживление, с което ние не можем да се похвалим. Нашата фирма работи основно за вътрешния пазар, имаме много малък дял за износ, така че сериозно усещаме ефекта от свитото потребление.
- С колко се е свило потреблението на българите?
- Процентът е различен при различните фирми. При нас е между 5 и 10%. Има изместване на пазара от по-високия сегмент към по-евтини стоки. В днешно време хората купуват продукти с малко по-ниски цени.
- Виждате ли светлина в тунела и смятате ли, че скоро икономиката ще тръгне напред?
- В момента можем да кажем, че ситуацията не е добра, но дали ще се оправи... Поне моето виждане е, че това може да се случи евентуално през лятото. Винаги по време на топлия сезон в България нещата са по-спокойни. Цените на плодовете и зеленчуците са по-ниски, няма разходи за отопление. Това освобождава парични средства за покупка на стоки.
- Какви са факторите, които биха спомогнали за излизане от кризата не само сезонно, а изцяло? Какво би могло да се направи на държавно ниво?
- Не мога да кажа какво трябва да направи държавата. Това е решение, което се взима на друго ниво. Държавата трябва да помага на бизнеса да работи по-лесно. Мога да кажа, че, за да има някакво оживление, на пазара трябва да има някакви пари. Дали те ще дойдат от държавата като увеличение на пенсии или заплати в т.нар. държавна система, или от кредитиране от банки - няма значение. Но без налични пари няма как да се развива бизнесът.
- Как гледате на идеите за категоризиране на всички предприятия за хранителни продукти. Как ще се отрази това на бизнеса?
- Това, което имам като информация, е, че отделните предприятия ще бъдат преценявани от ветеринарните органи според нивото на хигиената и сградния фонд, с който разполагат. Фирмите, които имат добри хигиенни условия, ще бъдат следени по-малко, защото в крайна сметка контролът струва пари. Фабриките, които имат проблеми с хигиената и сградния фонд, ще бъдат наблюдавани по-често. Съвсем нормално е държавата да се опитва да си свали разходите по контрола на предприятията.
- Смятате, че това е основната идея на категоризацията на предприятията?
- Да, смятам, че това е идеята и е напълно нормално.
- Има ли проблеми в работата на фирмите със стандартите за производство на различните видове продукти - като сирене и кашкавал например?
- В момента се въвеждат стандарти, които са съществували преди 1990 г. Създаването им е стъпка в правилна посока, но в същото време съществуват и фирмени. Аз самият имам стандарт "Маджаров", който не е по-лош от държавния. Дори в някои отношения мога да кажа, че е по-добър. Така че аз винаги съм произвеждал близко или над този стандарт. Същото се отнася и до други фирми, които произвеждат над стандарта - било то за млечни или за месни продукти.
- Каква е себестойността на кашкавала по БДС и каква - на обикновения?
- Пак повтарям, че ние винаги сме работили много близко до стандарта. Ако въпросът е дали е нормална една цена от 16 лв. за килограм кашкавал например, отговорът е, че всяка фирма има право да определи цена, която е изгодна за нея. Клиентът избира какво да купува. В крайна сметка целта на всяка компания е да предложи продуктите си на такава цена, че да може да ги продаде.
- Тогава как ви се струва идеята за създаване на специален орган, който да следи и да сваля цените?
- Струва ми се немного пазарно. В крайна сметка право на производителя, пак казвам, е да определя за колко да продава. А на клиента - сам да реши дали тази цена си заслужава да бъде платена.
- В момента като че ли високите цени са най-големият проблем у нас. Смятате ли, че има някакъв шанс те да паднат?
- Мисля, че по-големият проблем в България може би е да се създаде работа. Фирмите да имат работа, да има по-голяма заетост на хората, да се стигне до вдигане на заплатите и оттам нататък това, за което говорим като цени на продукти, увеличение на цени, няма да е толкова голям проблем. В момента ситуацията е такава, че много от фирмите съкращават работна ръка. Можем да кажем, че от две години има застой на цената на работната сила, а в същото време има инфлация, вдигане на цени на суровини и продукти. Това води до по-малки продажби. Парите остават същите, а имаме може би около 5 - 7% увеличение на цените на годишна база. Нормално е да намалее покупателната способност.
- Ниската покупателна способност ли е най-големият проблем на производителите, или има и други спънки пред бизнеса?
- В крайна сметка всеки производител е зависим от наличните пари на пазара и съобразява печалбата, която ще формира, с покупателната способност на хората. Не може в криза бизнесът да иска добри или много добри печалби. Кризата се разпределя между всички.
- Много от бизнесмените се оплакват от невъзможност да получат кредити. Може ли банките да помогнат на производителите?
- На този етап мога да кажа, че ние нямаме проблем с кредитирането. Даже в последно време има активизиране на банките в посока на предлагане на кредити. Но в момента търсенето на заеми от бизнеса е много малко, тъй като има свито потребление. На нас ще ни е необходимо кредитиране в момент, в който има възходящо движение на пазара. Тогава ще са ни необходими повече налични средства и ресурс за покупка на машини и съоръжения. При свито потребление никой не си позволява да прави големи инвестиции.
- Може ли свалянето на ДДС да е решение на проблема със свитото потребление?
- За мен това ще бъде една много добра стъпка, която ще освободи ресурс у хората. Това е европейска практика - в много страни има диференцирана ставка за хранителните продукти. Най-ниската, доколкото зная, е 4%, а най-високата е около 6-8 на сто. Има и страни, разбира се, в които ставката е като в България. Това е решение, което трябва да се вземе от държавата. Ако тя има възможност да свали ДДС, това директно ще доведе до поевтиняване на хранителните продукти. Това пък ще повиши покупателната способност. Това за мен е най-бързият начин за решаване на проблема, въпросът е дали държавата може да си го позволи. Защото в крайна сметка и държавата е една голяма фирма и си прави своите сметки. 
- Бихте ли въвели екотехнологии във фирмата си, ако срещу това ще получите определени облекчения?
- И в момента навлизат технологии, които правят един неразградим полиетиленов плик по-скъп от един разградим. Държавата го е решила по този начин. Именно тази е нейната роля - прилагайки правила, при които един неразградим плик става неизгоден за хората, те ще купуват от разградимите. Така ще се опази и околната среда. При нас например има когенерация - произвеждаме сами тока и топлата вода. Работим на газ, която е екологичен тип енергия.
- Ще изместят ли биопродуктите обикновените?
- На европейско равнище биопродуктите бележат някакъв ръст. Когато и в България пазарът се стабилизира, хората с възможности ще предпочетат да консумират биохрани или такива, които са гарантирани по някакъв начин. Така че смятам, че има бъдеще в развитието на биохраните.
- Имаме ли шанс да изнасяме наша продукция в Япония след ядрената катастрофа там?
- За нас Япония е доста далечен пазар, нямаме и контакти за момента. Добре е държавата ни да подпомогне бизнеса с контакти, защото ние трудно бихме стигнали до връзка с търговци в Япония.
Юлияна Узаничева
 
25% ръст за бизнес - ок, нагоре е рисковано - Интервю за в. "24 часа"
30-11-2009
Димитър МаджаровПо-добре с малки крачки, но в правилната посока, отколкото скок в грешната. Това мото следва вече 18 години Димитър Маджаров. Той има и философия за правенето на бизнес - "здравословният" ръст за развитието е 20-25% годишно, рисково е да гониш 50 на сто, защото тогава не успяваш да огледаш добре нещата, появяват се грешки, а от там и рухването е болезнено. Колбасите и млечните продукти с етикет "Димитър Маджаров 2" са по щандовете на всички големи хранителни вериги у нас и в Европа. Пловдивската марка, може да се каже, е стъпила от Москва до Лондон, че даже и в  Австралия.


29 март 1991 г., стартира бизнесът на сем. Димитър и Юлия Маджарови. Тогава започват с търговия. Ии двамата са завършили Универститета по хранителни технологии.

Имахме опит с храните, аз бях началник цех "Хладилен" в ДСО "Родопа"-Бургас, а съпругата ми в "Млечна промишленост", казва Маджаров.

Започнали с личните си спестявания, взели на заем и от роднините. "Тогава трудното беше да намериш хубава стока, продажбата беше лесна", спомня си бизнесменът. Обикалял цяла България, за да набави "бързооборотни" колбаси и млечни продукти. Те бяха основното, иначе продавали и майонеза, подправки и всичко което може да се купи и продаде. Всъщност основното в търговията е да намериш точната цена и бързо да реализираш продажбата, коментира Маджаров.

 

През 1994 г. със съпругата му направили първото си предприятие за колбаси с персонал 6-има души. Взели под наем цех в град Стамболийски и в него работили близо 12 г. В началото вадили по 200-300 кг колбаси дневно, постепенно стигнали до тон. "Много премисляхме каква да бъде следващата инвестиция", обяснява Маджаров. През 1998-а наели и мандрата на бившата РПК в Стамболийски. "Наследили" и 15 работници. "Не уволнихме нито един, наехме още персонал". С млечния сектор в семейния бизнес се занимава съпругата Юлия.

С разрастването на производството постепенно свили търговската си дейност. "Опитът ме научи, че с две дини под една мишница  не може. Затова сега сме една чисто производствена фирма", казва Маджаров. Наблюденията му показали, че жените познават повече млечните продукти, а мъжете - колбасите.

През 2002 г. става ясно, че всички хранителни предприятия ще се преустройват по стандартите на ЕС. Или трябваше да затворим цеха за колбаси в Стамболийски, или да построим нова производствена база, спомня си предприемачът. Избрали второто.

Преди това били купули 38 дка на Голямоконарско шосе, на изхода за София. Решили там да се преместят. Утвърждаването на проекти и взимане на строителни разрешения им отнело 3-4 години.

Маджаров е заложил поне 10 г. новото му предприятие да увеличава капацитета си без да се налагат сериозни реконструкции. За да постигне това обаче обиколил десетки цехове в Европа.

Новият месокомбинат "Димитър Маджаров" бе открит през октомври м.г. Крайната инвестиция била над 15 млн. лв. "Ползвах изцяло кредити, основно от Райфайзен банк, твърди Маджаров. В двете предприятия сега работят над 300 души. Преработва средно по 8-10 тона охладено месо. То излиза по скъпо от замразеното, но пък колбасите стават по-качествени. Над 60 вида продукти излизат от фабриката.

Смятат да преместят и мандрата от Стамболийски върху терена на Голямоконоарско шосе.

Продуктите с пловдивската марка се изнасят по цял свят. Познават ги в Австралия, Канада. Стигали сме до 400 тона годишен експорт в ЕС, имаме голям пазар в Русия.

Шансът на родния производител е във високото качество, а не в масовите продукти, смята Маджаров.

Затова и той залага на "високия клас" сирена - овче, козе, биволско. Работи се само със свежо мляко, казва бизнесменът. А за колбасите ползва стари наши рецепти. Българинът не обича експерименти с вкуса, избира познатото, затова и ние му го предлагаме, обяснява Маджаров. Негови продукти печелят куп отличия по кулинарни изложби. На витрината на "Димитър Маджаров -2" има и доста златни медалисти от панаира в Пловдив.

ТЯ

Най-добрият помощник на Маджаров е съпругата му Юлия. Тандем сме, тя е експерт в млечния сектор, аз в колбасите. Юлия е и първи съветник при подбора на персонал. Това е основна част от работата на мениджъра, смята Маджаров. Димитър и Юлия познават много добре всеки във фирмата - от работника до висшите ръководни кадри и знаят какво може да очакват. Юлия е откровен човек и не пести истината, а това е много ценна черта в характера й.

ПАРТНЬОРИТЕ

Аз съм точен в бизнеса, искам и хората, скоито работя да са коректни, обяснява Маджаров. Затова от години работи с едни и същи партньори. Доставя месо и мляко само от български производители, ферми първа категория. Трима-четирима са, не е хубаво да се разхвърляш на много места. Дето се казва имаме си доверие, подчертава той. Сега е сравнително лесно, можеш да провериш човека с който сключваш сделка. Знае се кой стои зад определена фирма и какво да очакваш при дадена ситуация. Но в първите години на прехода изникваха разни непознати "гастрольори", които гонеха бърза печалба и само вредяха на бранша.

първа предходна 1 2 3 4 5 6