Само 39 % от българите четат етикетите на хранителните продукти

Почти три четвърти от българите (72%) са убедени в отражението на храната върху тяхното здраве, но едва 39% от хората четат редовно обозначенията върху етикетите на хранителните продукти. Данните са от представително за градското население проучване на Социологическа агенция АлфаРисърч, проведено по поръчка на Информационното бюро на Европейския парламент в България в периода 25 юни – 4 юли, което беше представено на кръглата маса по проблемите на етикетирането на храните предвид новите европейски изисквания, приети преди два дни.

Според проучването само 22% от потребителите обръщат внимание на информацията за количеството мазнини, захар, сол, стабилизатори, трансмастни киселини и други, които оказват влияние върху здравословния начин на живот. Точно такъв вид информация ще бъде задължителна за етикетите, спрямо новите приети изисквания, посочи в презентацията си евродепутатът Антония Първанова.

Задължителната таблица за хранителните стойности ще изброява количествата енергия, белтъчини, мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар и сол. Препоръката е това да става с така наречената система “светофар”.

"светофарът" е цветови код, който обозначава ниски, средни, и високи стойности на съдържание на определени хранителни вещества

"светофарът" е цветови код, който обозначава ниски, средни, и високи стойности на съдържание на определени хранителни вещества

Според проучване в Австралия, цитирано от Антония Първанова, 5 пъти по-вероятно е потребителят да се ориентира дали една храна е здравословна, ако на етикета хранителните стойности са обозначени с цветен код, отколкото ако са представени в друг вариант – текст или едноцветна таблица.

63% от българите, сочи проучването на Алфа рисърч, срещат затруднения при разчитане на информацията върху етикетите, като най-често посочваният повод е прекалено малките букви на написаното, а 33% не разбират значението на част от числата и символите върху етикетите.

Точно този проблем се адресира с новия европейски регламент, според който минималният размер на шрифта на етикета трябва да бъде 1.2 мм, освен за опаковки по-малки от 80 кв. см., където минимумът е 0.9 мм.

45 % от анкетираните българи твърдят, че по-скоро вярват на информацията посочена върху етикетите на продуктите, а 52 % – не й вярват. Всеки трети от хората, които са срещнали затруднение при прочитането на информацията на етикета е склонен да не вярва на написаното, обобщават от Алфа Рисърч. Най-честата информация, която хората посочват, че не разбират, са Е-тата.

Темата за тези добавки беше неколкократно повдигната по време на дискусията, като според г-жа Първанова е необходимо Агенцията по безопасност на храните да проведе информационна кампания, в която да разясни, че това са добавки в храните, които са изследвани и разрешени за използване.

Същевременно самата тя посочи, че има нови изследвания за подсладителя аспартам, които демонстрират завишен риск при прием за плода при бременни жени, както и наличие на канцерогенен риск. От друга страна, тя подчерта, че много от добавките са с органичен произход и са действително безвредни.

Българските производители ще имат между 3 и 5 години да приложат европейските правила за етикетиране, в зависимост от скоростта, с която те бъдат въведени в законодателството ни.

Презентация на Антония Първанова, евродепутат, за кръглата маса за етикетирането на храните

Сподели

ЕС с нови правила за етикетирането на храните

Няколко медии публикуват информации за приетите промени в европейското законодателство по отношение на етикетирането на храните. Дневник отбелязва, че документът е компромисен, заради пропускът да се изписва енергийната стойност на 100 грама/милилитра и на етикетите на алкохолните напитки.

Инвестор пише, че освен хранителните стойности, трябва да се посочва наличието на алергени, а мястото на произход трябва задължително да бъде отбелязано и за прясното свинско, овче, козе и пилешко месо.

Стандарт акцентират върху това, че храните в които вместо оригинални съставки има заместващи, като например сирене с растителни мазнини, на етикетите ще трябва да се изписва “имитация”.

Освен енергийното съдържание, на етикетите ще трябва да се отбелязва и съдържанието на мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол.

Сподели