Спасовден е! Честито на всички празнуващи!

spasovdenТози християнски празник се пада винаги в четвъртък, на 40-я ден след Великден. Според Новия завет в продължение на 40 дни след своето възкресение Исус Христос останал на земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. Той се движел сред тях като богочовек, докато на Спасовден в обкръжението на своите последователи в подножието на Елеонската планина, се въздигнал в небесата.

В българския народен календар Спасовден или “Боже име” (Сакар, Странджа) се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден или на Св. Дух Господ прибира душите на всички покойници, които са били пуснати на свобода от Велики четвъртък. Тези души жужат като пчели или мушици по цветовете на ягодите и ябълките. Затова на Спасовден жените отиват сутрин рано на гробището и раздават хляб и варено жито за “Бог да прости”. Често боядисват повторно червени яйца, които също раздават за умрелите. През деня те оставят вратите и прозорците отворени, за да могат душите по-лесно да излязат от къщи и да се върнат на небето. Понякога при изгрев слънце жените се оглеждат във водата на кладенеца и вярват, че по повърхността се отразяват образите на мъртвите. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници – Спасовската, известна още като “Черешовото” или “Русалното одуше”.

Повсеместна е представата, че около Спасовден при хората идват “русалийките” или “русалците”, които се осмислят като свръхестествени женски демони, умеещи да лекуват “русалийската” или “самодивската болест”. Любимото цвете на русалийките е росенът, наричан още “русалче” или “русанлийче”. Вярва се, че росенът цъфти единствено в нощта срещу Спасовден и тогава русалийките откъсват неговите цветове. Тази вяра предопределя и обредното магическо лечение, познато като “ходене на росен”. В навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови поляни. Те се водят от свои близки или съседи, които оттук натам стават “побратими” или “посестрими” на болния. Вечерта болният ляга върху черга на поляната или близо до свещения извор с параклис. До главата му се поставя нова кърпа, а върху нея – зелена пръстена паница с вода, нова глинена стомна, бъклица с вино и прясна погача. Това е дар за русалийките. На сутринта болните гледат какво има в паницата с вода. Ако там е паднал цветец, вярват в близкото изцеление. Ако паницата е празна или във водата има пръст или камъче, болестта няма да мине. После всеки пие от тази вода в продължение на 40 дни. Стомната, кърпата, бъклицата и погачата се оставят на поляната за русалийките.

В миналото се вярвало, че спасовският дъжд е толкова скъпоценен, колкото и гергьовският. Затова съществува обичай моми и ергени да обикалят с песни селското землище и да молят Бога за дъжд. Тези шествия завършват с обща трапеза, за която често се колел курбан, наречен за здраве и благополучие.

В Родопите и Пирин на Спасовден жените изваждат всички постелки и дрехи вън на двора. Момите изнасят чеиза си, за да го “огрее слънце”. Това се прави против “пасулки” (молци).

Сподели

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *